Дискусия “Вода в голямото междучасие” – част IV

Written by on 05.11.2012 in Новини - Коментарите са изключени
IMG_9311

Представяме ви четвъртата, последна част от дискусията „Вода в голямото междучасие”, организирана от Български национален воден съвет и състояла се на 17.10. В този откъс можете да се запознаете с изказванията на: Велина Георгиева – зам. – директор на 31 СУЧЕМ “Иван Вазов”; Елка Велкова – директор на 26 СОУ; Мариана Банчева – “Национална мрежа за децата”; Теодора Пиралкова – „Алианс, усмихни се с мен” и част от експозето на Д-р Димитър Димитров – Дирекция “Обществено здраве“ към Министерството на здравеопазването.

Велина Георгиева, зам.-директор на 31 СУЧЕМ „Иван Вазов”: Здравейте на всички. Категорично пиенето на вода от чешмата е много трудно приложимо, не заради качеството на водата. Сигурни сме, че водата в София и в България е с такива качества, каквито се изискват от ЕС, но дори оставяйки настрана естетичния аспект на пиене на вода от тоалетната, ние в училище нямаме ресурса да контролираме хигиенната страна на проблема. Защото, ако дори приемем, че големите деца си измиват ръцете преди да пият вода от чешмата, то малките деца по никакъв начин не могат да бъдат контролирани. Ние в училище по никакъв начин не насърчаваме пиенето на вода от чешмата точно поради тази причина. А що се отнася до купуването на вода в училище – от момента, в който ние проведохме кампанията „Вода в голямото междучасие” в 31-во училище, ми се върти тази идея – не знам доколко са подходящи диспенсърите, по простата причина заради всички тези затруднения, които се създават с чаши, включително и с остаряването на самото устройство, но си мисля нещо друго – г-жа Велкова вероятно ще ме подкрепи – децата не консумират нещо, което не им е пред погледа. От малките много трудно се очаква съзнание да отидат да си купят вода, която не виждат. Да се разходят до лавката и да си купят вода. За сметка на това обаче, на всеки етаж има машина за топли напитки или машина за сокове. И при условие, че в болниците всеки от нас е виждал машини, в които се продава вода, мисля, че едно добро решение като първа стъпка в училище, е да осигурим машини, в които се продава само вода. Разбира се, различни марки, ако това изобщо търговски е възможно, съобразени с изискванията на наредбите на министерство на здравеопазването, от които децата наистина да си купуват вода. Да не се разхождат до лавката на всеки етаж, особено на етажа на малките ученици или в тази част от сградата, в която се обучават малките ученици. Това ще видите, че ще даде ефект. Виждайки машината и с тяхната естествена склонност да пазаруват, защото те вече са големи и носят пари в себе си, да пуснат паричките и да си купят вода. Това е наистина идея, която ми хрумна в момента, в който проведохме кампанията на български национален воден съвет. И мисля, че като първа стъпка това ще доведе до резултат.

Виктория Стойчева: Възможно ли е? Възможно ли е това да се случи – МОН, МЗ – това е между вас. Трябва да разрешите на училищата да си сложат машини за вода.

Д-р Димитър Димитров: Аз бих казал в момента – кой им е разрешил да си сложат машини за кафе и за напитки? Това е изцяло в правомощията и решенията на съответните училищни ръководители. Няма нищо лошо в това да има такива машини, но пак казвам – те предполагат да закупите нещо. Сега, когато на един такъв форум ние обсъждаме достъпа на вода за децата в училищата, на първо място трябва да бъде достъпа до безопасна и чиста питейна вода и безплатна бих казал. Затова подчертавам, това не следва да ограничава всички други форми – диспенсъри, вода в училищната лавка, машини, инициативи – колкото повече, толкова по добре. Но аз, ако трябва да изразя собствено мнение, подобна инициатива, която е безкрайно полезна, безкрайно важна, „Водата в голямото междучасие” във всяко едно междучасие, във всеки един момент в деня, аз лично бих фокусирал върху това да направим, така че децата да могат наистина да не пият вода само от тоалетните. Тук съм напълно съгласен с представителите на неправителствената организация, която се изказа малко по-рано.

Виктория Стойчева: Госпожа Велкова – 26то училище – директор:

Елка Велкова, директор на 26-то СОУ: Здравейте и от мен, аз искам да изкажа изключителното си удовлетворение, че сме поканени на тази среща, защото чуваме много интересни и важни неща. Нашето училище – 26-то в Княжево е съсредоточено върху проблемите на екологията и от тази гледна точка ние имаме доста голям опит в натрупване на възпитателни познания и отношения към околната среда, знаем че това има и пряко отношение към проблемите на здравословния начин на живот. В различни теми, по различни начини, този проблем със здравословния начин на живот се засяга и аз смятам, че нашите ученици изключително лесно ще поемат тази нова инициатива за водата. Проблемът с пиенето на вода има два аспекта – първо е възпитателният елемент и в това отношение дори помагалото, което Водният съвет е изготвил се ориентира повече към малките деца, но аз смятам, че големите също са много важни. Всъщност, като си помислим, след 10 години те ще са родители и в този смисъл ние в нашето училище имаме в това отношение традиции и ще насочим вниманието си и към големите в рамките на тези часове по екология, заниманията по здравословен начин на живот. Даже имаме по проекта успех – имаме такава група за репродуктивно и сексуално здраве и там този проблем може да бъде засегнат. Но от тази гледна точка, аз се чувствам много по-спокойна. Другият аспект обаче – за достъпността на водата, напълно се солидаризирам с това, което каза колежката от 31-во – при нас проблемът е като в пословицата „вода гази, жаден ходи”. Водата на България и на София, разбира се, е хубава вода, но в нашето училище, то е строено преди повече от 50 години и е много стар водопроводът. И всъщност водата от тръбите на водопровода е с много неприятен цвят и мирис. Аз лично не пия от нея. Имам в кабинета си чешма и не пия вода от там. Как тогава да накараме децата да пият? Отделно, чешмите са само в тоалетната. И всъщност се оказва, че нашите деца нямат достъп до питейна вода. И точно за това родителите са подели инициатива, която ние подкрепяме. Пак, разбира се с диспенсъри, но те са решили проблема с чашките като в гардеробчетата децата имат лични чашки и въпросът за закупуването на водата е решен като наливаме минерална вода от княжевската минерална вода – ние сме в непосредствена близост. Всъщност се оказа, че е нещо много просто – инвестирането в такъв апарат за вода не изисква кой знае колко средства, а родителите спонтанно се организират, пълнят си тубите, вече остава и въпросът за застояването на водата в пластмасите, ние имаме отношение към борбата с пластмасите. И така децата имат достъп по всяко време без ограничения да пият вода. Остава въпросът обаче с големите ученици – на практика те нямат достъп. В бюфета се продава минерална вода, но познайте дали си купуват вода или безалкохолни напитки.

Виктория Стойчева: Защото не са обучени от малки, обучението започва от малки към големи
Елка Велкова: Аз виждам, че много от големите ученици си носят вода в раничките, но те ще си вземат една такава бутилка вода, но едва ли ще си вземат 3, колкото са нужни за днес. А от друга страна, помислете колко това натоварва семейния бюджет. В нашето училище има доста деца от затруднени в материално отношение семейства, имаме много многодетни семейства с по 4-6 деца. Представете си какъв финансов ресурс се изисква, ако трябва да се купува вода. И във връзка с това, понеже чухме различни предложения, обмислят се промяна в нормативна уредба – аз имам конкретно предложение: струва ми се, че именно с оглед интересите на здравето, а нищо не е по-важно от здравето на нашите деца, си заслужава, когато се сключват договорите с училищните бюфети и столове, да бъде включено като изискване, задължително изискване към фирмите, да осигуряват от машина безплатно вода. Аз съм убедена, че търговският интерес на фирмите няма да пострада значително, в крайна сметка има начини те да разпределят тази финансова тежест върху други видове стоки, но безплатният достъп до вода в непосредствена близост до другите стоки е изключително важен. И мисля, че това би могло да се направи.

Виктория Стойчева: Това е добра препоръка, не мисля, че може да струва много пари.

Елка Велкова: Не мисля, че ще бъде много голяма тежест финансова за фирмите. И щом можем да ги ограничим в разпространението на определени видове стоки и напитки, аз не мисля, че няма да можем да изискваме и това от тях. Водата трябва да е безплатна.

Виктория Стойчева: Само да добавя и аз нещо преди д-р Димитров да отговори – по повечето водни програми, които се реализират в държавите от ЕС, заедно с безплатните закуски, там където има в тези училища, задължително се дава чаша вода. Като общо взето идеята е много проста – детето ще си утоли жаждата или ако не си я утоли, като си купи някаква газирана напитка, няма да я изпие цялата, но така или иначе, както каза госпожа Георгиева – водата му е пред очите. Това от закуска чаша вода, независимо дали е изворна, минерална, чешмяна, и е по-вероятно да я изпие, отколкото да не я изпие, защото то я вижда и е жадно. Това обаче струва все пак някакви пари.

Д-р Димитър Димитров: Два много къси коментара – поемам думите от вас. Ако имахме време тук да разгледам инициативите, които са в презентацията, която е в папката, мисля, че сами ще се убедите, че там под „чаша вода” в западната част на ЕС се разбира чаша чешмяна вода, т.е. някой по някакъв начин дава на детето водата, която е налята от чешмата в училище. Връщаме се към това предложение за нормативната уредба – вижте, колкото и човешки да споделям, изразеното от вас, няма как в една наредба, на което и да е министерство, да се задължи която и да е фирма или училищно ръководство, чрез нормативен акт, да доставя безплатно бутилирана вода, било в бутилка, било в диспенсер, и това да е вследствие на закона. Това моментално ви хвърля в неща от типа на нелоялна конкуренция, да не говорим, че цялото общество в България е така структурирано, че е пазарно общество и няма нещо безплатно, но ако училищното ръководство по някакъв собствен механизъм, било чрез училищните настоятелства, нямам представа – не съм запознат с функционирането на тази част от нещата, приеме подобен аспект, да. Но няма как в нормативната уредба да бъде уредено това. Дори питейната вода, която стига до вашето училище, предполагам имате много водомери, в крайна сметка някак си се издължавате на ВИК.

Виктория Стойчева: Госпожа Велкова имаше предвид да е безплатна за децата. Идеята е някой да плаща, разбира се.

Д-р Димитър Димитров: Нали исках да кажа, че няма как в наредбата да залегне такова изискване.

Елка Велкова: Аз нямах предвид непременно в наредба. Вие сигурно сте прав. Говорим при договарянето на условията, когато се правят търгове за тези търговски обекти.

Виктория Стойчева: Теди Тиралкова – „Алианс, усмихни се с мен”

Теодора Пиралкова: Този въпрос за безплатната чаша вода е по-скоро към общините, защото общините са тези, които организират търговете и конкурсите за новите наематели на столовете и бюфетите и тази идея е страхотна. Аз бях много впечатлена от двете дами госпожи директорките – проблемите и решенията, които предложиха, изхождайки от практиката и всекидневието в училищата. За съжаление, на това място се проведоха на ново търговете и конкурсите в общините и сега срокът е 3 годишен, така че към момента не би могло това предложение да стане задължително. Но аз мисля, че това е нещо съвсем реалистично, но за съжаление въпросът трябва да се отправи към общините. Не мисля, че ще загубят.

Д-р Димитър Димитров: Да, наистина, на много места в България водата, независимо че е с добри качества, както се казва „влошава своите качества в последната минута”, т.е. когато влезе във водопроводната мрежа било на училището, било на сградата. Вижте, и този проблем има не чак толкова трудно решение. Ако там, където водата постъпва във вашето училище, се направи водопроводно отклонение, не говоря за цялостна промяна на водопроводната мрежа в училище, разбирате ли, не изпадам в някакви крайни идеи, но ако там, където водата постъпва във вашето училище, долу при водомерния възел или там, докъдето идва добрата вода от водопроводната мрежа, от там се направят някакви подходящи отклонения, ако не на всички етажи на училището – на партера. Аз ви казвам, че този проблем с влошаването на качествата на водата в лошата водопроводна мрежа, остарялата водопроводна мрежа е също преодолим. Пак казвам – не струва много инвестиции това нещо.

Виктория Стойчева: Там имаше въпрос.

Мариана Банчева, „Национална мрежа за децата”: Ами не е въпрос, аз искам също да коментирам нещо. Мариана Банчева съм, от „Национална мрежа за децата” и искам да поставя разговора в два аспекта. Единият е свързан с пари, а другият е свързан с други неща, които не изискват непременно пари, а изискват малко по-добър ангажимент и малко по-добра комуникация. Аспектът, който е свързан с парите има няколко големи измерения и аз ще взема думата благодарение на Цвета Брестничка и д-р Димитров. Първият е свързан с това „има ли в България осигурен достъп до чиста питейна вода за всяко дете – няма”. „Национална мрежа за децата” две години събира информация за това дали във всички места, където има компактно живеещи хора и където има голям брой деца, има изградени ВИК мрежи и за съжаление, въпреки големия обем новоизградени ВИК мрежи, които всяка година се подават като информация от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, все пак остават много големи места, в които голям брой население остава без достъп до чиста питейна вода. Така че това е един изключително голям проблем и за съжаление в страна няма достатъчно добро картографиране точно на тези райони, в които има такъв дефицит за чиста питейна вода. От няколко години има национален план по храни и хранене. Там заболяванията, които са свързани с липсата на достъп до чиста питейна вода и канализация на децата, е изведен като един от важните приоритети. И въпреки всичко този план към този момент мисля, че няма финансиране все още, нали така?

Теодора Пиралкова: Той в момента не съществува. Той беше 2005-2010.

Мариана Банчева: Но става въпрос, че не беше финансиран и предишният, няма засега осигурено финансиране и по този. Така че аз наистина изключително приветствам усилията на МЗ, което заедно ако може с Министерство на регионалното развитие, да направят приоритетно, защото в България трябва да има приоритети. Т.е. там, където всъщност има най-голяма нужда, първо да се инвестират парите там. Иначе те просто се разпиляват и най-нуждаещите се групи хора и най-често боледуващите деца, които след това не ходят на училище, загубват учебен материал, влошават си успеха, често пъти отпадат от училище именно поради здравословни причини, остават необхванати от този достъп до чиста питейна вода. Вторият аспект, свързан с парите, е за училищните тоалетни. През 2010 „Национална мрежа за децата” направи в рамките на училищата, в които работи, допитване до 900 деца „ползват ли училищните тоалетни”. 70% от децата казаха, че не ползват училищните тоалетни или ги ползват в краен случай. Ние широко оповестихме тези данни, споделихме ги с националния център по обществено здраве и анализи, с МЗ и разработихме наръчник за управление на училищните тоалетни и стандарти за поддържане на училищните тоалетни. Внесен е този стандарт и този наръчник в МЗ. Все още чакаме информация дали така описаните стандарти за почистване са адекватни, за да можем ние заедно с работодателските сдружения в средното образование – това са сдруженията на директорите, с които поддържаме връзка, да можем да разпространим този наръчник, тъй като консултацията с директори бързо даде резултат, тъй като вътре има съвсем практически стъпки за това как всъщност трябва да се поддържа една училищна тоалетна. За съжаление, представата ни за училищните тоалетни все още е някъде на дъното и ние смятаме, че това е нещо, което е непрестижно да се говори за него и не си даваме сметка, че тогава, когато говорим непрестижно или не мислим за училищните тоалетни, ние казваме, че едни от основните функции на децата, са „не толкова важни”. Защото, когато децата не ползват училищните тоалетни, те не пият вода в училище. И това става един абсолютно омагьосан кръг. Едно изследване на Националния център по обществено здраве и информация, за последните две години няма актуални данни, наистина, говори, че все още в страната има училищни тоалетни, които са извън училищата. В една голяма част от училищните тоалетни над 70% няма топла вода, а да не говорим, че просто са единични училищата, в които има консумативи. Става въпрос за тоалетна хартия и сапун. Как да си мият децата ръцете и всъщност как да ползват по този начин тоалетната. Така че това са големите въпроси, свързани с парите. А тук може да се говори много как са направени ремонтите в училищата. Теди Пиралкова със сигурност също може да говори, Асоциация Родители -също. Вторият аспект, който не е свързан с парите, е за това как си говорим с децата, как си говорим с родителите, как си говорим с обществеността, защото ние много обичаме да намерим бързи решения, примерно нормативна наредба, инструкция, регламент в закон и често атакуваме държавните институции по този централизиран начин, задължителен за всички, така бързо да станат нещата. Нормите, свързани със здравословния начин на живот, включително с консумирането на определени храни и води е въпрос на ценности, които започват да се утвърждават още в семейството, но следва да се отвърждават системно и в училище. Т.е. ако има чудесни помагала за консумирането на вода в училище, може да има обучени учители, в смисъл, ако това обаче наистина не се утвърждава на всички равнища на организация на управление в училище, тези програми отново ще си останат извън класната стая.

Виктория Стойчева: С това почнах в началото, че ние не можем непрекъснато да пресираме администрацията, разбира се, тя е виновна за всичко. И се започва от нормативните уредби. Обаче е важна ролята на родители и учители, всичко е въпрос на желание. Лека по лека, защото каквито и наредби да има, ако някой не ги спазва, нищо не се получава. Дори да ги спазват в училище, детето като се върне вкъщи ако не ги спазват там пак нищо не се получава. Усилията трябва да са общи.

Теодора Пиралкова: Нека не забравяме, че всички учители също са родители. Не може да отделим родителите като една отделна групичка в нашето общество. Нашето общество се състои 95% сигурно от родители. Всички сме родители. Бих искала само към Мариана Банчева спомена стандарти, това което е изградено вкъщи като навици. По повод на тоалетните в училище – истината е, че състоянието на училищните тоалетни в цялата страна е просто отчайващо и ужасяващо. Децата не искат, всички ние сме свидетели, ние нямаме нужда от проучване, за да знаем, че нашите първокласници, второкласници, най-малките деца, които в друг стандарт, от дома, в по-голямата си част имат съвсем друг стандарт на тоалетна. И като състояние, и като хигиена ние ги поставяме в тази среда и ние родителите дори не сме в състояние да им помогнем. Аз като родител не съм била в състояние да кажа на моето дете да влезе в тази миризлива тоалетна. Но не е само в миризмата. Проблемът е и със състоянието – като интериор, като ремонт, вратите не се затварят, децата се притесняват вътре. На отворена врата всеки може да влезе. То не е свикнало така. Толкова за стандартите, защото това не са стандарти, заложени от дома. Това са стандарти, с които направо стресираме децата.

Мариана Банчева: Само да отговоря като става въпрос за стандарти. Как изглеждат тези стандарти, които ние сме сложили в този наръчник. Какво сме направили – ползвали сме стандартите за управление на училищни тоалетни в Уелс, които започват да ги разработват след една голяма здравна епидемия в уелските училища. Изваждат абсолютно всички видове проблеми, които съществуват на ниво училище, свързани с ползване на училищните тоалетни, и ги обличат в норма. Например, там има такива простички неща, абсолютно елементарни, като „как трябва да е отворен прозорецът спрямо вратата”, „Под какъв ъгъл трябва да се отваря вратата”, „къде трябва да е разположен дори ключът за осветлението”, защото се оказва, че играта с осветлението в училищните тоалетни и оставянето на деца на тъмно също е нещо, което предизвиква страх, напрежение и т.н. Така че всъщност, когато говорим за стандарти тук става въпрос за съвсем приложими неща, които обаче наистина не са факт за българските училища. Т.е. няма българска училищна тоалетна, която да отговаря дори на 30% от стандартите, които са описани там.

Comments are closed.