Дискусия “Вода в голямото междучасие” – част III

Written by on 01.11.2012 in Новини - Коментарите са изключени
IMG_9445

Представяме ви третата част от дискусията „Вода в голямото междучасие”, организирана от Български национален воден съвет и състояла се на 17.10. В това видео можете да чуете изказването на Цвета Брестничка от Асоциация „Родители“ и част от експозето на Д-р Димитър Димитров – Дирекция “Обществено здраве“ към Министерството на здравеопазването.

Цвета Брестничка, изп. директор „Асоциация Родители“: Когато децата не искат да ползват тоалетните, те всъщност ограничават приемането на течности и това е част от проблема. Едно от нещата, които могат да се направят, за да допринесат за това да се подобрят нещата с приема на течности в училище, е подобряването на състоянието на тоалетните. Другата част на въпроса е пиенето на чешмяна вода в училище. Родителите не се доверяват на качеството на чешмяната вода в училище. Смятат, че не е добре децата им да пият вода от чешмите и затова им дават бутилка с вода. При целодневното обучение обаче, една бутилка от 500 мл. със сигурност не е достатъчна за деня. Така че свободният достъп до вода в училище е много важен. Вчера говорехме с една от майките, че в тяхното училище има осигурен в класната стая диспенсер с вода, родителите плащат за тази вода, обаче режимът на достъп до този диспенсер е през учителката. Тоест, правилото, което тя е въвела, е лично тя да сипва вода на всяко дете. Което отново е ограничение. Има деца, които се притесняват да поискат вода и това не е въпрос на нормативна уредба – по-скоро е въпрос на организация на процеса в самото училище. Тоест, работата, която трябва да се води, не е само в посока на промяна на нормативните документи, но и работа с учителите в училище. Как да се организира този процес? Съжалявам, че г-жа Дамянова си тръгна, защото ми се искаше лично да чуе нашето становище по отношение на пропусквателния режим в училищата. Ние в Асоциация „Родители“ нееднократно сме казвали, че пропусквателният режим в училище не трябва да се отнася само до това кой влиза в училището, но и как децата прекарват цялото учебно време в рамките на училището и училищния двор. Когато един родител заведе детето си на училище, той да е спокоен, че до момента, в който го вземе, то е там – в една контролирана среда, в една среда с ясни правила. Това тичане извън училищния двор за купуване на закуски, напитки и още какви ли не боклуци от съседните магазинчета, от една страна, е опасно за децата чисто физически, а от друга – по никакъв начин не им помага да затвърдят навиците за здравословен живот. Дори родителят вкъщи да говори с детето си за правилата за хранене, за това кое е добре за него, вие много добре знаете, че от една възраст нататък натискът на групата върху детето е много по-важен от това, което му говорят възрастните. Детето минава през период на експерименти, тестване на граници, нарушаване на правила. И когато ние му даваме възможност свободно да нарушава тези правила, е нормално то да го прави. Така че европейската практика е ясна – децата са в училище, докато са в училище – не са по улиците наоколо по време на междучасията. Разбира се, темата за ролята на родителите е изключително важна, но истината е, че ние нямаме друг начин да сплотяваме родителите около определени ценности, освен през училището. Това е мястото, където те се срещат, където те би трябвало да имат възможност да изговорят това, което е важно за тях и да изработят общите си правила. Семействата са различни, капацитетът е различен, културата е различна, така че общите ценности могат да се изработят единствено през училището. Няма друг формат за въздействие върху родителите. Ролята на медиите няма да я споменавам въобще, защото рекламите на всякакъв junk food през медиите, знаете до какво водят. Всички сме присъствали на сцени в магазини, в които детето реве за някакъв боклук, защото рекламата му е насадила усещането, че това е нещо много важно и ценно. Родителят трябва да се бори с тези внушения непрекъснато. Благодаря на Водния съвет за това, че организира тази дискусия, защото въпросите, които поставя, са изключително важни и наистина става дума за бъдещето на нацията.

Виктория Стойчева: Благодарим на Цвета Брестничка – „Асоциация Родители“. Говорим за възпитание, говорим за медии, все пак това е индивидуално. Да се върнем в училище обаче. Д-р Димитров, тук сме ви подготвили една презентация, раздали сме я, за това как е решен въпросът с водата в Европейския съюз. Повечето училища там дават вода абсолютно безплатно. Децата трябва да имат свободен достъп до вода. Разбира се, това е и въпрос на бюджети, ние не можем да се сравняваме с тях. Ако детето няма финансови възможности, може да си налее само в тоалетната. Освен това, родителите често не са информирани каква вода е подходяща за децата. Знаете, предполагам и вие имате страшно много изследвания какви води и къде се купуват и колко са вредни за децата. Има проблеми с диспенсерите, защото те трябва да са с еднократни чашки. В много училища родителите купуват диспенсер с вода, след което той се прибира, защото идва някой и ги глобява, че децата нямат еднократни чаши. Този въпрос съществува и в Европейски съюз, разбира се. Там са го решили изключително лесно – децата си носят чаши от вкъщи. Тук какво може да се направи, без много пари?

Д-р Димитър Димитров, и.д. Дирекция „Опазване на общественото здраве“: Аз благодаря и бих искал да изкажа поздравленията си за този форум. Изключително уместен, изключително важен. Форматът също смятам, че е много подходящ и ще се опитам да бъда максимално конкретен по темата, за която всички тук сме се събрали. Преди това, само няколко думи – Министерство на здравеопазването напълно споделя всичките приоритети за образованието в училището, което беше казано и от г-жа Дамянова. Бих казал, че МЗ също има редица инициативи, насочени към училището, свързани със здравословния начин на живот и здравословното хранене. Само два примера давам, за да не съм голословен – провеждаме активни кампании, свързани с ограничаване тютюнопушенето в детската възраст и в училищата, кампании, свързани с ученическите раници и редица други. Не искам да ги изброявам, но ние също с нашите Регионални здравни инспекции (РЗИ) ежегодно планираме много инициативи в училищата, в областта на здравословно хранене и здравословен начин на живот, в това число и към всяка една наша РЗИ има специализирани отдели и специалисти, на които това им е работата. Опитвам се да се върна веднага в темата, за която сме се събрали. Част от дейността на Министерство на здравеопазването се изразява и в осъществяване контрол по двете наредби, който каза г-жа Дулева. Именно изискванията към спазването на здравословното хранене, здравните изисквания в училищата, както и цялостният контрол на водите – питейни, бутилирани, са изцяло в компетенциите на МЗ и неговите регионални здравни власти, РЗИ. За пиенето на вода в училище: колеги, когато ние обичаме на такива форуми да изхождаме, да видим каква е европейската практика и къде се намираме ние в България, смятам, че наистина това е подходяща отправна точка и аз чувствам едно предизвикателство в момента да кажа, че когато говорим за пиене на вода, в това число и в училищата и в по-западната част на Европейския съюз, обиконовено се има предвид пиенето на вода от чешмата, от водопроводната мрежа. Защо? Защото изискванията за питейната вода от крана, първо са еднакви в целия евросъюз и това е най-лесният и най-достъпният начин за пиене на вода. Тоест, за една бутилирана вода, и за една вода от диспенсер, по някакъв начин, пътят да стигнат до конкретната употреба, в това число и до самото дете, наистина предопределя да се изпълнят няколко други обстоятелства. Смятам, че една изключително проста и удачна мярка, която ние ще имаме предвид при усъвършенстване на законодателството – в едно училище достъпът до чешмяната вода да не е единствено от тоалетните. Няма нищо по-просто от това на подходящи места в училищата, при положение че почти всички училища в България, не искам да се закълна, че са всички, затова казвам почти всички, като имам идеята, че всички, са водоснабдени. А след като те имат питейно водоснабдяване от водопроводната мрежа първо е въпрос на инициатива от ръководството на самото училище, чрез подобни инициативи от неправителствения сектор, на каквато присъстваме днес, да се лансира една кампания, според която децата да могат да пият чешмяна вода в училището не само от тоалетната.

Виктория Стойчева: Ще ви дам пример, много по-евтино е отделна чешмичка за всеки етаж.

Д-р Димитър Димитров: Естествено, фонтанки, така наречени и всякакви други приспособления, което дори и в една заварена и изградена сграда не е кой знае какъв проблем. Водопроводните инсталации могат да бъдат изградени така, че да се даде наистина свободен достъп. Сега, за чашите съм абсолютно на Вашето мнение и че е най-добре в училищата всяко дете да има индивидуална чаша, защото това е най-лесният начин да се контролира процеса.

Виктория Стойчева: Да, но вижте какво става. Аз след малко ще дам думата на родителите. Родителите купуват диспенсер, някой идва, предполагам от РИОКОЗ, и ги глобява за това, че децата нямат еднократни чаши. Разбирате ли какво става? И учителите прибират диспенсъра в учителската стая, защото нямат право да дават на децата вода по хигиенни съображения.

Д-р Димитър Димитров: Ще се върнем на тази тема, но нека минем по реда. Говорихме за чешмяната вода, сега малко за бутилираната, ще стигнем и до диспенсерите, попитахте ме и за моето мнение в крайна сметка. Още две думи за чешмяната вода – уважаеми колеги, откакто ние сме член на ЕС, Министерство на здравеопазването положи огромни усилия. Първо в контрола на водата от крана и в създаването на една доста впечатляваща информационна система за качеството на питейните води в България. Понастоящем мога съвсем спокойно да кажа, че в Министерство на здравеопазването имаме абсолютно пълни и актуални данни за питейната вода във всяко едно населено място в България, в това число и най-малките населени места – в селата. Така че ние прекрасно знаем във всяко едно населено място какво е качеството на питейната вода. Аз не крия, а и едва ли ще кажа някаква новина, че наистина има населени места и региони в страната, където питейната вода има определени отклонения. Въпросът е дали тези отклонения създават риск за здравето, или просто увреждат органометричните качества на водата, нейният външен вид. Населените места, в които питейната вода не е подходяща за употреба и особено от малки деца – това е тема, която отдавна е известна на регионалните здравни инспекции и част от тяхната работа е да уведомяват, ако вече не са го направили, там, където в такива населени места водата не е с подходящи качества. Особено по отношение на децата от по-ниски възрастови групи. Така че информация по въпроса има и още повече бих казал, че предстои в следващия програмен период по оперативните програми, най-вече оперативна програма „Околна среда”, за периода от 2013-2014 до 2020 година приоритетът, който е заложен в тази нова оперативна програма за следващия период е съсредоточаване на почти целия финансов ресурс за решаване на проблемите с питейното водоснабдяване в страната. Защо? Защото през този период, който вече изтича, усилията бяха насочени по-скоро към решаване на проблемите с отпадъчните води, изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води и ние като здравно министерство положихме много усилия да направим така че следващият приоритет да бъде подобряване качеството на питейната вода в страната. В момента се изготвят генерални регионални ВИК планове, в които първият приоритет е подобряване качеството на питейната вода. Толкова за питейните води – да не отегчаваме повече аудиторията. Няколко думи за бутилираните води. Много често се говори в обществото, аз наистина ще повторя някои неща, за да не създаваме догми – в ЕС има три вида бутилирани води: натурална минерална вода, освен това има изворни води и трапезни води. Ако имате въпроси за отделните групи води, аз предпочитам да отговоря на въпросите. Искам да кажа, че ако на днешната пресконференция си съсредоточаваме вниманието върху училищната възраст, т.е. децата над седем годишна възраст, то тогава следва че всички, пуснати на пазара, натурални минерални, изворни и трапезни води са подходящи за консумация от децата над 7 годишна възраст, възрастните и всички останали. Ако говорим обаче за възрастовата група под 7 годишна възраст, тогава определени видове натурални минерални води не са подходящи. Те носят на етикета съответния предпазен надпис. Единственото, което се изисква от родители и от нас като потребители, е да обръщаме малко повече внимание на това, което купуваме и на това, което пише на етикета. Като представител на някакъв вид контролна институция мога да заявя, че всички пуснати на пазара български натурални минерални води, които не са подходящи за употреба от деца под 7 годишна възраст, имат на етикета си съответния предпазен надпис. От тук насетне трябва да работим за подобряване културата на потребителя и за онези, особено в детските градини, които осъществяват централизирана доставка на такива води, все пак да не се подвеждат, а наистина да внимават кои води не са подходящи за децата в детските градини. Нещо повече – преди около година, поради родителски запитвания, сигнали и подобни инициативи, ние направихме една много голяма проверка на всички детски градини в страната. Установихме навсякъде каква вода се доставя на детските градини, нещо повече, за да подпомогнем максимално процеса, предоставихме чрез регионалните здравни инспекции изчерпателен списък за това кои български натурални минерални води, поради съдържанието на повече флуор в тях, не са подходящи за децата под 7 години. Но все пак в момента говорим за училищата, където това не се отнася. Последното, което казвам, за да дадем възможността за задаване на въпроси, е за диспенсърите. Диспенсърите се наложиха доста в общественото пространство и изобщо в нашия бит – някои ги имат дори в домовете си. Като че ли тук нормативната уредба не е до край усъвършенствана – дори на европейско ниво не е развита до там, че да обхваща целия процес. Т.е. моментът, в който водата извира, влиза в бутилката и вече бутилката, когато отиде в диспенсъра, начинът на доставяне в диспенсъра, връщането обратно на бутилките, които са използвани, също така поддържането на диспенсърите, кой има право, колко време ги поддържа… т.е. тази част не е доработена. Тъй като сме наясно с проблема от няколко години в България, ние обмисляме да създадем или да допълним националната уредба, тъй като няма такава на европейско ниво и няма забрана ние да разработим някакви национални изисквания, ако има нужда от тях, именно за да обхванем целия процес, тъй като в момента европейското законодателство спира до момента, в който водата влиза в бутилката и бутилката се пуска на пазара. При диспенсърите има особеност – бутилките не са еднократни, те се връщат и когато бутилката е напълнена, тя не се използва директно от потребителя – тя отива в някаква машина. Тази машина има някакви чаши. Как се почиства машината, колко време се почиства, кой има отговорност за връщането на бутилките – изобщо има доста въпроси. Затова ние обмисляме доработване на националното законодателство в тази посока и се надявам, че в скоро време ще имаме някаква по-ясна ситуация в страната, с която да се опитаме да отговорим на потребностите на деня. За конкретния пример трудно бих могъл да коментирам. Няма забрана в училищата да има диспенсъри, няма забрана такива диспенсъри да бъдат ползвани, разбира се, чашите трябва там наистина да са еднократни. Знаете – към всеки един диспенсър се предлагат и чаши за еднократна употреба. При децата, бидейки по-малки, може да създаде някаква суматоха това взима ли чаша, къде връща чашата, изобщо има неща, за които да се замислим. Така че, ако в някое училище са измислили някакъв начин, който този процес да го контролират повече, в това няма лошо стига да не се залита в някакви други крайности. Затова казах, че каквото и да си говорим, ако се върнем в началото на експозето ми, като че ли пиенето на вода от крана е най-достъпното и най-приемливото нещо, за което ние трябва наистина да положим усилия, така че в училищата да се създаде възможност за такова ползване вода, без това да изключва всички останали форми, чрез които може да се задоволява нуждата на децата. Регионите, в които питейната вода има някакви отклонения, това вече е въпрос на местното взаимоотношение между съответната регионална здравна инспекция и съответното училище, където може да се поясни, че поради това, че има нерешени проблеми с питейната вода в този регион, е по-подходящо в такива училища да се използва бутилирана или вода от диспенсерите.

Виктория Стойчева: Обаче ще опрем до чашите, колкото и да изглежда дребен проблемът, според хигиенните изисквания, това е проблем. Ако децата трябва да пият вода от чешмички, които се намират на етажа, пак ще трябва да носят чаши.

Д-р Димитър Димитров: Или да бъдат фонтанки.

Виктория Стойчева: Или да бъдат фонтанки, но тогава ще го има другия проблем с хигиената, това не е никак маловажно.

Comments are closed.