Възпитаваме ли децата си да пият вода

Written by on 28.07.2011 in Любопитно, Новини - Коментарите са изключени

Ива Дойчинова: Представям ви „Асоциация  родители”, алианс „Усмихни се с мен” и една много активна дама по всички въпроси, свързани с правата и здравето на децата.

Теодора Пиралкова: Здравейте всички. Много благодаря за поканата. Темата е изключително важна и е част от много огромен проблем, свързан с националната политика и държавната отговорност по отношение на здравето и цялостното развитие и израстване на нашите деца. Преди да започнем искам да кажа и моето мнение за това, за което говори доц. Маринова. Лично аз като родител, проблем с научаването на моето дете да пие вода не съм имала никакъв. Още от кърмаческа възраст, наравно с кърмата, съм давала и вода в определените часове. Може би и поради тази причина, никога след това не съм имала проблем с пиенето на вода.

Преди малко когато стана въпрос за детските градини и даването на вода, лично аз бях учудена. В детската градина, която дъщеря ми посещаваше, учителките събираха пари от родителите, купуваха туби с вода и даваха на децата да пият. Дори си мислех, че това е някакво изискване. Сега чух, че в други градини няма такава практика. Това, според мен, е много голям проблем.

Гостенка на дискусията: Родителите трябваше да се организираме и да купим вода. Но проблемът не беше толкова с организацията за закупуване на вода, колкото с чашите. Сами разбирате, че 3-годишните деца трудно запомнят коя чаша е тяхна. Често те харесват и чашата на друго дете. В същото време децата в градината са 36 и е много по-лесно да се купят еднократни чаши.

Доц. Маринова: Трябва да се използват само еднократни чаши, за да не се предават болести. Друг проблем в детските градини е, че децата искат от учителките, да ги водят до тоалетна.

Теодора Пиралкова: Така е, тук се засягат много проблематични теми, които водят до много лоши резултати. Защото не навсякъде персоналът е отговорен и добър към децата.

Гостенка на дискусията: Според мен никой няма да се погрижи по-добре за децата ни от нас самите.

Теодора Пиралкова: Абсолютно съм съгласна. Освен това дълбоко вярвам, че висшата отговорност е на родителите. Ние сме тези, които първо трябва да сме отговорни и да изискваме това и от другите, на които сме си поверили децата. Никога не трябва да се оправдаваме с безхаберието и безотговорността на другите. Трябва да изискваме отговорност за здравето на децата и от държавата.

В училището проблемът с пиенето на вода става още по-сериозен, защото там децата изцяло са поставени под попечителството на държава и община и родителят го няма изобщо. Или по-скоро много трудно може да въздейства на институцията. Той може да разчита само на въздействието, което е упражнил до този момент от най-ранна възраст и на възпитанието, което е успял да даде. Това не се отнася само за вода, но и за хранителни продукти. Родителят не може да контролира дали детето ще си купи чипс, кола, снакс или газирани напитки. Но купуването или некупуването на вредни храни не зависи само от възпитанието –  в училище е много силно и влиянието на групата, на средата. Детето се стреми да се впише в средата и да намери своето място сред останалите, особено когато едно нещо е модерно сред връстниците му. Детето няма да купи кола или чипс, ако не вижда по-големите ученици да носят тези продукти.

Много е трудно да се обясни на дете защо му е забранено да пие или яде определени храни и напитки. Много важна роля тук имат родителите на другите деца, които поради незнание разрешават да се купуват вредни храни. Затова всеки родител трябва да е отговорен и да намери начина да изгради в детето си самосъзнание. Също така е много важно родителят да присъства в училище.

В училището трябва да присъстват и водата и храната, но с отговорност от държавата за съдържанието и качеството им. А това, в частност, касае и съществуването на национално-отговорна политика за здравето на нашите деца, на които утре ще оставим държавата.

Въпрос: Знам, че работите тясно с държавните институции и дори, доколкото разбрах, днес идвате от такава. Кой решава политиката по отношение на здравословното хранене и пиенето на вода в училище? Има ли институция, която да се занимава само с това?

Теодора Пиралкова: Ние днес идваме от Министерство на земеделието и храните и от министър Найденов. Обаче, у нас няма институция, която да се занимава само със здравословното хранене и пиенето на вода в училище.

Доц. Маринова: На хартия има, но като контрол върху това, което се случва в училище – няма.

Теодора Пиралкова: Цялостна национална политика или разбиране за това, че здравословното хранене и водата трябва да са цел, няма. Съществува само Наредба 37 на Министерство на здравеопазването, а тя касае продуктите, които трябва задължително да присъстват в менюто на децата. При разговора ни с министър Найденов днес поискахме държавата да гарантира безопасността и чистотата на съдържанието на продуктите в детските градини и училищата, т.е. на продуктите в детската кошница. За нея са отговорни държавата и общината и родителят там няма права. Дори родителят да е научил детето си как да се храни правилно и да пие вода, ако в училище или в детската градина му се предлага точно обратно, тогава целият труд на родителя става безсмислен.

Въпрос: В детската потребителска кошница влиза ли вода?

Теодора Пиралкова: Това, което е в компетенциите на Министерство на земеделието и храните и трябва да се направи, е да се напишат изисквания. Например – на какви изисквания да отгововаря млякото, за да е мляко, на какви изисквания да отговаря сиренето, за да е годно за консумация от деца. Същото се отнася и за месото и за всички останали продукти в детската потребителска кошница.

Тодор Кондев: В момента водата не влиза в детската кошница, но е добра идея и тя да бъде включена.

Теодора Пиралкова: Ако Български Национален Воден Съвет има идея и предложение как може да напишем изисквания към водата и нейното съдържание, ще предложим и тя да бъде включена.

Доц. Маринова: Качеството на храните в края на краищата опира и до директорите на училищата.

Тодор Кондев: Директорите не бива да се намесват, защото Наредба 37 е нормативен акт, който ги задължава и който трябва да се спазва.

Доц. Маринова: В момента също има акт, в който е описано какво да има и какво да няма в училищната лавка. Но ви уверявам, че 90 % от изискванията не се спазват. Но ще ви дам и добър пример. Един от моите внуци е в 51 училище и в него всеки може да си купи какъвто иска плод от лавката.

Теодора Пиралкова: Тук става въпрос за Наредба 37 и има разлика между функциите и компетентностите на Министерство на здравеопазване и Министерство на земеделието и храните.

Доц. Маринова: Погледнете какво се сервира в стола на децата.

Теодора Пиралкова: Аз съм в училищното настоятелство на училището на дъщеря ми и съм наясно. Ходя дори да контролирам какво се предлага в стола. Именно и затова се срещаме с министър Найденов. В училищата се предлага сирене за 2,40 лв., което е като тебешир. То е не просто боклук, ами и отрова, с която се тровят децата ни.

Проблемът с храненето в училище и в детската градина има отражение и в статистиките на Министерство на здравеопазването, които са доста притеснителни. Последната статистика е за крайно влошено здраве, диабет и сърдечни заболявания при децата от предучилищна възраст и детска градина. В предишната статистика се разглеждаха случаи на тези заболявания при деца от 1 клас. Всяка година Министерство на здравеопазването излиза със статистики, но никой не е излязъл да каже какво прави и да даде решение за нашите деца и здравето им.

Ива Дойчинова: По отношение на водата, това което е направила доц. Маринова, благодарение на личната си човешка инициатива – е да купи апарати за минерална вода. Според вас , доц. Маринова, трябва ли да е водата да е достъпна без пари?

Тодор Кондев и Теодора Пиралкова: Абсолютно.

Ива Дойчинова: А каква трябва да е тази вода – чешмяна ли или някаква друга?

Теодора Пиралкова: Чешмяната вода не може да се включи в потребителската кошница, защото има много места, където тя е с много лошо качество.

Доц. Маринова: Ако е чешмяна, може да се използва само в някои региони. Водата от Искърския регион, водата от Софийски район също става. Но има места, на които чешмяната вода не е подходяща за пиене. Вариантът детето да си носи вода в бутилка, особено в детската градина, не е подходящ, защото децата бъркат шкафчетата си. А това означава, че могат да пият от едно и също шише. Единственият цивилизован начин за пиене на вода е да се осигурява безплатна вода или да се купят машини за вода.

Ива Дойчинова: Да се осигурява безплатна минерална вода.

Доц. Маринова: По-скоро изворна вода.

Въпрос: Чувала съм, че във Франция, заедно със закуските в голямото междучасие на децата се дава вода. А и не само в междучасието, но и в стола – по време на хранене се осигурява една чаша вода задължително. Това би могло да стане и тук, нали?

Ива Дойчинова: Да. И би могло да залегне в нормативната уредба.

Теодора Пиралкова: Може съвсем спокойно.

Тодор Кондев: Само трябва да дефинираме подходящо съдържание за вода.

Теодора Пиралкова: И също така да определим кое министерство смятаме за отговорно.

Виктория Стойчева: И доцент Маринова да каже коя вода е по-подходяща.

Доц. Маринова: Изворната вода е подходяща за всички възрасти, защото иначе има допълнителни изисквания. С оглед на различните начини за профилактика на кариеса, се забрани на децата до 7-годишна възраст да пият вода, която има повече от определено количество флуориди.

Тодор Кондев: А и водата в училище или в детската градина трябва да е нискоминерализирана.

Доц. Маринова: Да, затова и водите с ниска минерализация практически са подходящи за всички възрасти. Започнем ли да даваме варианти, бъдете сигурни, че няма да има ефект.

Тодор Кондев: Изискванията трябва да са прости и изпълними.

Доц. Маринова: Да, изворна вода с ниска минерализация мисля, че за никого няма да бъде вредна.

Теодора Пиралкова: Цената също няма да е много висока.

Доц. Маринова: В България и без това ядем два и половина пъти по-солен хляб от цяла Европа, да не говорим колко са солени каймата и колбасите, така че нискоминерализираната вода е подходяща и за възрастни. За възрастните хора водата може да е и трапезна, но за децата е по-полезна изворната вода.

Тодор Кондев: За нас ще бъде от полза, ако Български Национален Воден Съвет като фондация, направи едно мотивирано предложение за включване на водата в детската потребителска кошница.Ние в рамките на работната група, която отговаря за нея и ще внесем вашето предложение.

Теодора Пиралкова: Това, което говорим днес, трябва да стигне до наредбите на общините.

Можете да гледате и видео от дискусията:

Comments are closed.