Възпитаваме ли децата си да пият вода – част 2

Written by on 28.07.2011 in Любопитно, Новини - Коментарите са изключени

Тодор Кондев: Ние като родители, имайки грижа за децата, направихме същото, което и доц. Маринова е направила. В нашето училище има много силно настоятелство, което има и финансовата възможност и капацитета да влияе върху живота на децата.

Като цяло администрираме една занималня следобед, в която има около 400 деца, така че изцяло в ръцете на родителите бе да контролираме процеса на вземане на решения. Тоест не училището, а ние сами да купим машини за вода и да ги подарим и поддържаме. Това бе по-простото.

По-сложното бе да направим така, че на децата да им е интересно да пият вода. Пиенето на вода, както Теди (Теодора Пиралкова) каза, да стане първо ценност, след това да стане интересно и накрая норма и поведение в живота на децата. Фондация „Български Национален Воден Съвет” е чудесна и трябва да има активна дейност за пропагандиране на водата. Не говорим за маркетинг, а чисто физиологически. Това, според мен, трябва да влезе и в учебната програма за здравословно възпитание, за която се бори Теди. В момента има такава програма и ако тук имаше представители на Националния център по здравословно хранене, те щяха да я представят. Те разполагат с една пирамида, в която се обявява колко е важно да се пие вода. Но тази пирамида е архаичен продукт и начина, по който се промотират полезните храни и напитки е много неатрактивен за децата. Трябва да се измисли нов начин, по който децата да бъдат убедени, че водата е полезна.

Доц. Маринова: Липсата на нов и атрактивен начин за промотиране на водата, се дължи на факта, че никой от Националния център по здравословно хранене не е педиатър.

Тодор Кондев: Не само това. Дори и педиатър, който не познава съвременните канали за комуникация при децата не е полезен. Полезността на храните и водата трябва да се представя от човек, който познава съвременния живот на децата. Единствено така информацията ще им бъде поднесена по подходящ начин. Практиките от преди 20 години не влияят на децата. Рисунките с пирамиди, които предлага Националният център по хранене са контрапродукти и не помагат по никакъв начин. Затова ще сме благодарни на Български Национален Воден Съвет, ако може да измисли подходящия начин за представяне пред децата. В момента никой не промотира водата по атрактивен начин. Ние бихме ползвали ваши работещи продукти в училище, за да промотираме водата. Какъв е нашият опит до момента? Поканихме хора, които изглеждат добре, за да промотираме водата. Поканихме спортисти и те разказаха и за водата, и за доброто хранене. По този начин ние се опитахме да бъдем по-атрактивни и да привлечем вниманието на децата и те да харесат хората, които пият вода. Не знам дали сте дискутирали и друг проблем. Водата влияе благотворно не само, когато човек я пие, но и когато е в нейната среда.

Доц. Маринова: Абсолютно съм съгласна. Това е много болен въпрос обаче. Къде нашите деца имат възможност да спортуват и да плуват?

Тодор Кондев: Съседните на България страни много активно работят и строят спортни комплекси, защото това е здраве, това е просперитет.

Доц. Маринова: Трябва да Ви кажа, че в училищата, в които има басейни, те не се ползват само за деца. Дават се под наем.

Тодор Кондев: Наясно съм със състоянието на басейните, но въпросът е дали сте говорили по този проблем.

Доц. Маринова: Не сме го дискутирали. Това е много болен въпрос. Но за децата е  много интересно да плуват. Моите внуци се гмуркат, вадят монети от дъното на басейна.

Ива Дойчинова: Честно казано, много неща трябва да се кажат за училищата. Аз се извинявам, че пак взех микрофона, но искам да допълня нещо. Знам, че докато в „Часът на мама” се занимавахме с този въпрос – специално здравословното детско хранене и културата на пиенето на вода, видях няколко проблема. Забелязала съм, че родителите масово не учат децата си да пият вода. Те самите също не пият вода и заместват водата при децата със сокчета, газирани напитки и други странни смеси, купени за по 1-1,20 лв. от мазета. Тези сокчета обикновено са тъмнозелени на цвят и се разреждат вкъщи от бабите.

Тодор Кондев: Родителите са вредната част в процеса на научаване на децата да пият вода.

Ива Дойчинова: Бабите са царе в купуването на такива сокове. А и като цяло няма култура в родителите, която да се пренася в децата. Няма и система в училищата, която да е нормативно базирана.

Тодор Кондев: Сега има нов закон и към предвижданата в него нова система за обучение, трябва да се добави обучение за вода. Обаче има дефицит на познания в това как атрактивно да се промотира водата. Хората, които имат знания за това трябва да помогнат, защото в работната група към МЗХ няма капацитети.

Ива Дойчинова: Националният воден съвет говори за една идея есента – „Вода в голямото междучасие”.

Тодор Кондев: Това не трябва да е кампания, а непресъхващ процес.

Ива Дойчинова: Аз го възприемам като старт на разговор.

Тодор Кондев: Досега е имало много такива стартове и затова, ако не се програмира, не се направи програма в 20-годишен срок, тази идея рискува да се превърне в поредната акция.

Доц. Маринова: Когато приемът на чаша вода стане задължителен, това е добро начало.

Тодор Кондев: Ще дам пример с кампанията „Чаша мляко”, която бе абсолютно контрапродуктивна. Тя не доведе до нищо. От такива програми няма никакъв смисъл. Какво ще се промени, ако на децата се дава чаша вода?
Доц. Маринова: Идеята е на обяд, заедно с храната да се дава чаша вода.

Тодор Кондев: Какво като дадете тази чаша вода? Това е безсмислен акт, неосъзнато възприемане на водата. Няма да има ефект.

Доц. Маринова: Нещата, според мен, трябва да вървят заедно. Но Вие, както и да го осмисляте, ако очаквате детето да отиде само да си купи вода или да си налее на чешмата, това няма да стане.

Тодор Кондев: Очаквам като му се даде водата, да му бъде обяснено защо му се дава тя. Иначе, ако се даде само чаша вода, няма никакъв ефект. Това е пост-социалистическо мислене, което е алогично в съвременния свят. То не води до нищо. Освен, ако целта не е само да се отчете дейност.

Виктория Стойчева: Все пак обаче е добре на децата да се даде вода, защото така има по-голяма вероятност да я изпият, отколкото въобще да не им се дава.

Тодор Кондев: Не е достатъчно. Има фирми, които непрекъснато предлагат в детските градини вода или машини за вода. Но при тях целта е друга. Мисълта ми е, че не е ли осмислен този факт, той не води до нищо.

Виктория Стойчева: А какво би било атрактивно в детските градини?
Тодор Кондев: Да има атрактивна програма, която да промотира даването на вода и пиенето на вода.

Ива Дойчинова: А от къде да дойде? Вие като една асоциация на родители също бихте могли да инициирате подобни идеи.

Тодор Кондев: Аз не съм член на асоциацията, но това няма значение. Аз съм родител. Асоциацията на родителите има толкова неща за вършене, че няма да остане време и за това. Но аз ви казах какво съм направил. Поканих един спортен инструктор, който изглежда като Спартак. Той разказа на децата за водата и за здравословното хранене. Те останаха много доволни и искаха да заприличат на този човек.

Ива Дойчинова и доц. Маринова: Да, ето това работи. Това може да се направи.

Тодор Кондев: Така е, но не мога да разкарам този човек в цяла България.

Теодора Пиралкова: Водата и здравословното хранене трябва да са модерни сред децата, а не да са модни американските боклуци. Защото всичко лошо и вредно е американско.

Тодор Кондев: Ако се прави професионално, трябва да се наеме агенция за промоции, която да предложи няколко сценария и да предложи хора, които да участват и да промотират водата. Това струва пари, но има смисъл. Другият вариант е да се обучат хора (които да обясняват на децата защо е полезно да се пие вода).

Ива Дойчинова: Проф. Донка Байкова беше в основата на реформата, която изкара сладките неща от лавките и вкара там плодовете. Това работи и е така.  В Англия например се мисли от много време как да се случи промяната в начина на хранене. Практиката показва, че колкото по-здравословно е менюто в училище, толкова повече сандвичи и junk food слагат майките и бабите в раничките и няма промяна. Но в Англия също така се мисли за едно обучение, което е на принципа – „Аз съм здрав, това е ценност”; „Аз съм слаб, това е ценност”; „Аз спортувам, това е модерно”. Това, което каза и Теди. А водата е живот, водата е красота, водата е здраве.

Теодора Пиралкова: Водата, особено за нас българите е много важна. Хващам се за генетичната обусловеност на различните народи и зависимостта на географското местоположение за развитието на народите. България е една от страните най-богати на ресурси – водни ресурси и богатства …

Доц. Маринова допълва:…и по качество на водата за пиене. Тоест, тези територии тук са много богати на вода. И преспокойно може да се каже, че потребността ни от вода е генетично заложена.

Тодор Кондев: В Англия обаче се появи готвач, който направи много голяма кампания за това в училищата да се готви смислено.

Ива Дойчинова: Да и това се направи от един човек, който е много популярен.

Тодор Кондев: Уверявам ви, че за да се появи Наредба 37, активната страна не беше държавата или определени институции, а хора като нас – родители. И сега се борим тя да бъде непрекъснато контролирана.

Доц. Маринова: Ако наредбата не се контролира, тя отпада.

Теодора Пиралкова: За Наредба 37 мога да ви говоря цял ден, защото аз „седя” зад нея и зад приемането и подписването й. Тази наредба сама по себе си е много добра. Липсата на контрол в институциите и способността им да контролират е проблем къде ли не.

Конкретно искам да обърна внимание на Наредба 37. Много голям проблем с контрола е неосъзнаването на родителите, че трябва да са активни участници в училището и във всичко, което се случва с децата им. Това не е обвинение към родителите, но трябва и директори и всички останали да им дадат властта и възможностите да участват и да контролират. В момента всички родители се разбираме като странични наблюдатели на този процес и като някакви потребители в училището и образованието на децата си. А ние трябва да се възприемаме като отговорни лица, които трябва да изискват и настояват да се случва всичко най-добро за децата ни.

За контрола на Наредба 37 – той може да не е перфектен, но механизмът за контрол е изключително елементарен и достъпен за всеки родител. Всеки може да се обади по телефона или да напише имейл до РИОКОЗ (Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве) и да поиска да се направи проверка в лавката или бюфета на училището. Когато аз съм подавала сигнали, още на другия ден ми се е обаждал регионалния инспектор за съответния район и е разговарял с мен за подробностите около сигнала, който подавам. На следващия или на по-следващия ден инспекторите от РИОКОЗ отиват в училището, правят проверката и след няколко дни изпращат писмен доклад и отчет какво е установено при проверката. Тоест, всеки родител има много лесен достъп и механизъм да контролира Наредба 37. Просто родителите трябва да се научат. Много е лесно – особено в момента. Пише се един имейл от 5 изречения и се подава сигнал – в моето училище, в бюфета, се продават неща, които са вредни. Дори не е необходимо да се знае или да се помни Наредба 37. Просто се изброяват нездравословните храни – снаксове, чипсове и всичко, което родителя по собствена преценка смята, че е вредно.

Доц. Маринова: Да, има неща, които не отговарят.

Теодора Пиралкова: От РИОКОЗ минават на проверка и след това казват – това и това е позволено, това, което го няма в наредбата сме го изхвърлили. Включително проверяват и сроковете на годност на сандвичите. Защото, ако родител влезе в лавката да проверява сроковете, служителите го гледат накриво. Така че има възможности, но трябва родителите да се информирани много добре предварително за тези лесни възможности.

Доц. Маринова: Мисля, че днес се поставиха много важни въпроси и че е започнато да се работи в правилната посока, но има страшно много работа. Това, което е най-важно и за мен затрудняващото, е, че една голяма част от българите, включително и тези, които работят в различни институции, нямат качеството да работят с екип и всеки работи поотделно. Но нещо трябва да се промени, защото нещата не стават така.

Тодор Кондев: Надценявате ги, те въобще не работят.

Доц. Маринова: Да, това е другата страна на въпроса.

Ива Дойчинова: Аз благодаря на всички лектори и сърцати хора, хора с принципи и отношение към водата и здравето.И то не само нашето и на нашите роднини, но и на цялата нация, които взеха участие в този първи обществен диспут. Смятам, че в дискусията чухме много интересни неща. Български Национален Воден Съвет се ангажира да изкара тази информация в Интернет пространството, в сайта си, в страницата ни във Фейсбук и да продължим по начин, който ще бъде най-удобен и гъвкав за всички.

Видео от дискусията можете да гледате тук.

Comments are closed.