Силата на водата – вяра и психология

Written by on 12.07.2011 in Любопитно, Новини - Коментарите са изключени

За мен е много интересно да бъда днес тук, тъй като темата е вълнуваща и е своеобразно предизвикателство да се говори за конкретна връзка между водата и психологията. Психолозите нямаме късмета да имаме материални обекти, с които да работим и да виждаме. Нашата работа е свързана по-скоро с интерпретация и търсене на връзка с неща, които са невидими. Тук е и влиянието и мястото, което водата има и ролята, която заема от чисто психологическа гледна точка.

Каква е ролята на водата в психологията? От една страна, тя има своето място като естествена природна субстанция, а от друга – не по-малко значение има нейният символен заряд и ролята й на архетип.

Ще започна с влиянието на чисто физическата връзка. Знаем, че за да се чувстваме добре, една от предпоставките е да нямаме физически проблеми и да не изпитваме болка. Когато е нарушен баланса на организма, това веднага ни се отразява. Например, всеки от нас знае как се чувства след безсънна нощ – променя се начинът, по който възприемаме светлината, шумовете, ставаме по-чувствителни към реплики, които не биха ни наранили, ако ние сме в нормално състояние на духа. По същия начин, всеки един дисбаланс, включително и дисбалансът предизвикан от дехидратация, се отразяват на нашето психическо състояние. Променя се начинът, по който възприемаме и реагираме на света и нещата, които ни заобикалят.

Една по-интересна връзка, на която се обръща внимание в последните години, е как психиката може да влияе на тялото и доколко хроничният стрес може да е причинител на редица заболявания. Някои от заболяванията вече са включени в списъка на Международната класификация на заболяванията на Световната здравна организация. Първото следствие от стреса е понижаването на имунитета, което ни прави уязвими и податливи на вируси. В следствие на стреса могат да се появят и по-тежки заболявания, също резултат от липсата на психически баланс.

В тази връзка, ние бихме могли да разгледаме водата като хармонизатор между телесното и духовното. Още от хилядолетия водата е символ на силата, заради огромното място, което заема и значението й за зараждане на живота на планетата. Поради тази причина тя е и част от религиозните обреди. Независимо от културата или географското местоположение, водата е част от религиозните ритуали и се използва по време на провеждането им. Водата е свързана и с много от поверията, които познаваме в ежедневието. Например, да си напръскаш лицето с вода, да отмиеш от себе си негативната енергия. Поради тези причини и поради дългата връзка между човека и водата,  тя заема голямо място в човешкото съзнание и е много важен архетип от хилядолетия за всички хора.

Една от популярните практики напоследък е и раждането във вода, за да се намали стреса, изживяван от бебето при първия му досег със света. Другите познати практики с използване на вода са например зареждането на водата. Живителната течност може да се разглежда като нещо, което се зарежда с енергия – като носител на енергийни послания. Но аз искам да обърна внимание на други свойства на водата, като се абстрахирам от чисто молекулярните й промени при зареждане.

На чисто психическо ниво водата може да има много благотворно въздействие. Има три ключови момента, които могат да ни помогнат при правилното насочване на психическата енергия и балансирането на функциите на организма. Както знаете, със силата на психиката можем да се почувстваме здрави, бодри, да се заредим с енергия и да повишим имунитета си. Единственият нерешен до момента проблем е, че няма точни стъпки, които да спазваме, за да постигнем този положителен ефект. Затова се казва, че вярата може да направи чудеса. Тя обаче, сама по себе си е нещо прекалено абстрактно. Нещо, което човек трудно може да използва в чисто мисловна форма. Затова и психолозите използваме техники на визуализация и на опредметяване, които помагат на клиентите да се почувстват сигурни и да повярват по-силно.

Какво бихме могли да направим в практически план, за да се случи опредметяването? Водата трябва да бъде сложена в съд, който е добре познат, любим за нас. По този начин ние можем вече да я докоснем, да я опитаме, да опредметим вярата и да насочим по този начин цялата си психическа енергия. Когато пред нас има един материален обект, по-лесно засилваме вярата си. Можем да повярваме дори и на принципа на плацебо ефекта, че на ниво физика ще получим съответните ползи.

Друг начин, по който можем да използваме водата, за да постигнем вътрешен баланс и хармония, е за стимулиране и осъществяване на връзката с вътрешния ни „Аз”. Както знаете, децата инстинктивно се насочват към храни, от които организмът им има нужда в момента. Възрастните в по-голяма или малка степен и под влиянието на ежедневието, се отдалечаваме от вътрешния си глас и връзката с природата. За да си я възвърнем, можем да направим едно приятно упражнение. Когато пием вода, обикновено мислим единствено, че това е вода. В какво се състои упражнението? Докато пием вода е добре да се опитаме да усетим на сетивно ниво какъв е вкусът на различните трапезни, минерални, чешмяни води. Също така, на чисто телесно ниво можем да се опитаме да усетим удоволствието от това да влезем в приятно затоплен басейн или от това да се потопим в морето. Тези телесни усещания и навикът да не забравяме за тях, осъществяват връзката между физическото тяло и психическата енергия.

Друго упражнение, което също е много приятно и полезно за осъществяване на връзката и баланса между физическото и духовното тяло е следното. Когато сте сами в стая, можете да се отпуснете в стол, фотьойл или където седите, да затворите очи и да се опитате, без да гледате или докосвате, да усетите произволни части на тялото си (например дясната капачка на коляното или палеца на левия крак). Това отново е свързано с използването на всички 5 сетива, които имаме и които осъществяват връзката между нас и природата, както и между нас и средата, в която живеем.

В основни линии това е връзката между психическото и физическата субстанция вода. Интересно в практиката от психологическа гледна точка, е значението на символа на водата и как тя се използва в психотерапията. При използване на т.нар. арт техники на психотерапия се работи основно със символи. С помощта на арт-техниките се търси начин за ускоряване на процеса на работата „терапевт-пациент”. Основните символи, които се използват са общопознати. В работата си с клиентите, психотерапевтите могат да включат и архетипите, които са част от колективното несъзнавано и са универсални за всички хора. Водата е именно такъв архетип и именно заради голямото си значение, тя често е и източник на фобии или страх. Ако трябва да представя фобиите с две думи, те са нарушена връзка или скъсване с архетипното начало. Те сигнализират за проблем, който се нуждае от намеса и трябва да бъде разрешен.

Как се използва символът на водата при прилагане една от арт техниките? Техниката се нарича – насочено афективно въображение. При нея символите се използват както на етапа на диагностика (за ориентиране в проблема), така и в хода на работата за определяне на начина на протичане на психотерапевтичните сесии. В етапа на диагностиката сесиите са под формата на приказка или под формата на въображаеми пътувания, които са насочени към разкриване, опознаване и приемане на вътрешния свят. Един пример, който се използва на ниво диагностиката и може лесно да се  интерпретира. Когато помолим човек, който се чувства психически добре и не страда от някаква остра криза да опише поток, обикновено той описва жизнерадостен, бистър поток, който тече през поляна, може да види и камъчета, рибки. Цялото описание е приятна природна картина. Ако обаче описанието е от човек с проблеми, тогава символът на водата е в най-различни форми, които показват проблемите. Например, има клиенти, които виждат само тънка струйка вода, която обикновено потъва в земята. В някои случаи може да има бент или друга преграда на реката, които да спират потока на водата. При клиенти с проблеми картината на водата може да е с многобройни, разпръснати, малки поточета. При прилагане на арт техниките е възможно да се използват други познати символи на водата – водопад, река, океан, море, както и всякакви водни източници. Например, при хора в остри психически състояния на криза, често се появяват и описания на водопади, който не падат до земята, а спират до средата на пътя.

Водата се включва и в различни форми на терапия след първоначалната диагностика и изграждане насоката за работа.Например, ако по време на диагностика пациентът е описал свое пътуване по реката, лекарят може да работи с този символ. Значение за работата има и посоката на пътуване. Ако човек е описал пътуване по посока на течението, може да се работи с дълбоките пластове на несъзнаваното и тогава се разкриват съответните конфликти и непреработени емоции. Ако обаче описаното пътуване е било срещу течението, то пациентът не иска да навлиза във вътрешния си свят. Въображаемото пътуване във вътрешния свят може да бъде в различни форми. Те винаги се определят от пациента и желанието му в момента. Той решава на какво разстояние да е от водата, какъв да е източникът, определя кога е готов да потопи ръката си във водата, да влезе например в реката или да пие вода от нея. В някои случаи пациентите поставят бариери и се дистанцират – например отказват да опитат вкуса на водата с аргумента, че тя може да е горчива или дори да ги отрови. Постепенно в хода на работата – чрез използване на визуализацията на елемента вода, силата на значението на архетипа и заряда, който има – се върви в посока на постигане на целта. Тогава лекарите наблюдават постепенна промяна в описанието на картините, които пациентите дават в началото и в края на терапията на един същи мотив, като например потока.

Или казано накратко, въпреки косвената връзка, водата има своето място и значение. Тя е съществен елемент за поддържане на баланса не само на физиологично равнище, но и от чисто психологическа гледна точка. Водата е едновременно субстанция и символ със съответния заряд, който носи в себе си.

Цялата лекция на доц. Маргарита Бакрачева, можете да гледате във видеото:

Comments are closed.