Дебели сме, защото не пием достатъчно вода

Written by on 29.06.2011 in Новини - Коментарите са изключени

Досега не бях правила наука на тази тема, не защото не я уважавам, а просто защото всякакви други хранителни вещества, енергия, антиоксиданти, хранителни и нехранителни субстанции, са били повод за научни дискусии. Радвам се, че най-после се появиха млади и амбициозни хора, които обръщат внимание на една изключително важна компонента в консумацията на храни. Това е именно приемът на вода. Ще се опитам да ви убедя в това. Разбира се, не искам само да говоря за това дали сме дебели или слаби, но още по-важно – здрави или болни, ако използваме достатъчно количество вода или не приемаме достатъчно количество от тази течност. Според мен, младите хора имат нужда да бъдат информирани, затова и нямам против да разглеждам темата от тази по-съвременна и модерна гледна точка. По-зрялото поколение по принцип е по-наясно с приема на вода и нейната биологична роля, мисля, че все още има аспекти, които не са достатъчно засегнати в дискусиите. Информацията е необходима, за да направи всеки човек след това своя здравословен избор. Както аз, така и моите колеги, нямаме идеята да натрапваме готови постулати и норми, това, което ще представя днес са само и единствено препоръки и насоки какво и как приемаме от гледна точка на съвременната медицина.

Като начало, нека кажем, че водата е основната среда на живата материя. В нея протичат всички жизнено важни биохимични и физиологични процеси в човешкото тяло. Безспорен научен факт е, че човекът може да издържи без храна няколко седмици (максимум 20-30 дни), докато на жажда издържа 7-8 дни, но в зависимост от запасите си. Водата освен това съставлява 75 % от тялото на децата, 60-65 % от тялото на хората в зряла възраст и 50 % от телесната маса на лицата в напреднала възраст. Аз бих казала, че тези проценти варират всеки ден. Жените в детеродна възраст, в предцикличен период качват около килограм, килограм и половина над обичайната си телесна маса. И това не е нищо друго освен задръжка на течност, заради хормоналните промени в женския организъм.

Биологичната роля на водата е незаменима. Водата е течната среда, в която се извършва обмяната на хранителни вещества, транспорта на хормони, на ензимите, пренасянето на кислорода. Всичко, което сме консумирали се транспортира до клетките с помощта на водата. Водата също така пряко участва в терморегулацията, клетъчното обновление и репродукцията. През лятото е особено важно да се пие повече вода, за да се регулира телесната температура и да я поддържаме в обичайните й граници, ние излъчваме вода. През зимата топлообменът и пототделянето са в по-малки граници. Репродуктивните функции не могат да се осъществят без наличието на вода, в която да израсне новият живот и да се храни.

В условия на умерен климат и седящ начин на живот, възрастният човек губи дневно около  2,5 литра вода – 1,5 л с урината, 500 мл при дишане и около 500 мл с потта. Тези стойности винаги се отчитат, когато в медицината се правят препоръки за прием на вода и когато характеризираме водния баланс на даден човек. За да се поддържа той, е необходимо да се приема вода, според водните загуби. Около 300 мл вода най-общо казано се образува в организма при обменните процеси, а с твърдата храна, която консумираме приемаме около 800-1000 мл (от хляб, месо, картофи). За да се запази водното равновесие, човек трябва да приема поне 1,5 – 2 л вода или  30 мл на 1 кг телесна тегло. Тоест, ако човек тежи 60 кг, това означава 1, 8 л вода на ден. Като трябва да се има предвид, че потребностите от  вода варират в зависимост от пола, климата, мускулната натовареност и масата на тялото. При мъжете нуждите от вода са по-големи от тези при жените, заради различията в състава на телесната им маса. Хората с наднормено тегло също се нуждаят от повече вода – препоръката ми е, тя да е 1 чаша допълнително вода дневно на всеки 10 излишни килограма. През лятото нуждите от вода също са по-големи, особено ако сме на открито, ако имаме активна физическа работа, потребността от вода е по-голяма. Строителните работници например, се нуждаят от повече вода в сравнение с хора, които извършват предимно умствен труд. През зимата и ранната пролет, потребностите от вода също са по-високи, защото моделът на хранене през зимните месеци е по-различен от този през летните. Тъй като тялото се нуждае от повече енергия, за да регулира правилно процеса на топлообмен и да се предотврати риска от отключване на простудни или имунни заболявания. Липсата или намалената консумация на пресни плодове и зеленчуци през зимата и ранната пролет и намаления прием на течности с храната, налага пиенето на повече вода.

Когато използваме ободряващи напитки, като например кафе, трябва да знаем, че за да отделим неговите разградни елементи през бъбреците, с урината навън, ние се дехидратираме. Отнетата от клетките вода в този процес, трябва да бъде възстановена. Експертите препоръчват всяко кафе да се приема с една чаша вода. С отводняващо действие са и алкохолните напитки, затова, въпреки, че тенденцията в момента е друга, е добре непременно те да се приемат с допълнително вода. Най-добре е, според становищата на съвременните лекари, това да бъде слабо минерализирана вода.

На мен лично ми допада това, че в последно време срещаме млади хора с шишета от 500 мл. вода – дали тя е слабо- или силно минерализирана, е въпрос на предпочитания, за който аз ще се помъча да съдействам след малко.

Недостатъчната консумация на вода е възможно да бъде съпътствана от нарушаване на функциите на нервната система. Появяват се умора, главоболие, нарушена концентрация, намалена памет. Нарушената терморегулация обърква организма и той започва да се чуди дали да я излъчва или да си я държи в себе си. Също така се повишават нивата на различни метаболити в кръвта и в клетките (на разградните продукти на обмяната), което има токсично действие върху организма. Увеличава се и рискът от развитие на жлъчно-каменна и бъбречно-каменна болест. Много хора, чиито професии са ориентирани към постоянни социални контакти (например – банкови служители, лекари, шофьори и др.), сами ограничават употребата на течности и вода и затова при тях рискът от поява, а и процентът на заболеваемост от бъбречни и жлъчни камъни, е по-висок. Подобен проблем е и запекът. Около 50 % от българските жени имат този проблем, който не се изразява само в дискомфорт, но и в проблем на здравето на червата, в увеличен риск от поява на хронични инфекциозни болести (рак на дебелото черво, мигрена, сърдечните проблеми, хемороиди и др.). Дехидратацията или недостатъчният прием на вода води и до засилване на процесите на стареене. Борбата с появата на бръчките винаги включват хидратация на кожата не само на лицето, но и на шията и на ръцете, защото биологичната възраст на жената си личи именно на тези две места. Липсата на вода в организма е причина и за нарушаване на алкално-киселинното равновесие в организма. Вътрешната среда на организма става по-кисела, което може да доведе и до остеопороза – тъй като една кисела среда на организма означава извличане на калция от костите и извеждането му от тялото с урината. Рискът от поява на остеопороза се завишава и в периода след менопаузата, ако не се обръща достатъчно внимание на алкално-киселинното равновесие при жената. В България 800 лица са диагностицирани с остеопороза.

Жаждата – хората очакват, че са приели достатъчно вода със сутрешната закуска, кафето или чая и затова не чувстват жажда. Но не е така. Жаждата е късен симптом за това, че организмът е обезводнен. Жаждата не бива да бъде допускана. Вода се пие на глътки, по малко, регулярно през деня, а не когато усетим, че лигавицата на устата ни е суха.

При диетични режими за контрол и редукция на теглото се увеличават потребностите на организма от вода. Присъствието на водата във всяка диета е задължително, защото разградните продукти на мастната обмяна са токсични вещества, които се отделят от тялото във водна среда – с урината и през кожата. И ако в организма на човек няма достатъчно течност, тези токсини се задържат в кръвообръщението и мозъка, а редукцията на теглото и килограмите спира. Всеки специалист, който се занимава с редукция на телесно тегло, среща следния проблем при работа с пациенти – теоретично заложеният план за намаляване на телесната маса не се изпълнява, защото пациентът не приема достатъчно вода. Това е често срещано явление при работещите хора. Друга причина за слабия резултат от дието-терапевтичните програми е фактът, че понякога жаждата се бърка с потребност от храна. И много често пациентите вместо да пият вода, отварят хладилника и изяждат каквото им е пред очите. А в действителност, приемът на вода намалява усещането за глад, защото в центъра на насищането в мозъка се получава сигнал, че стомахът не е празен.  Това е и един от най-добрите начини да се намали или контролира теглото. Препоръката на експертите по хранене и диететика към лица със свръхтегло и затлъстяване е те да изпиват винаги по една чаша вода, когато изпитват чувство на глад, извън назначения им режим за приемане на храна. За да се редуцира теглото, не е необходимо да се гладува – човек може да се храни с всичко, стига то да е в нормални количества и в часовете, които трябва. Ако се изпитва глад в часовете между отделните хранения, тогава трябва да се пие вода.

Видовете вода. Това са обикновена и трапезна чешмяна, трапезна бутилирана, изворна и различни видове минерални води. Трапезната е по-пречистена и по-здравословна от чешмяната, а още по-добре и ако се използва трапезна бутилирана. Не всички бутилирани води обаче са минерални. По-рано се считаше, че всички бутилирани води са минерални, но не е така. Бутилираните води могат да са минерални, изворни и трапезни. Различават се по начина, по който се добиват. Минералните се добиват от 300 до 700 м. дълбочина, с температура над 20 градуса Целзий и са със сравнително висока обща минерализация. По-известните минерални води в България са с обща минерализация 200-450 мг./л. и е добре да се редуват с изворна или трапезна/чешмяна вода, за да се избегне повишения прием на минерали в организма и да се предотврати появата на жлъчно-каменна и бъбречно-каменна болести. Изворните води се добиват от по-плитки земни пластове (до 200 м.), температурата им на добиване е под  20 градуса, минерализацията им е ниска и много ниска и са подходящи за деца и за всекидневна консумация. Общата минерализация на най-често срещаните бутилирани води в България е от 80 до над 250 мг./л., но препоръката ми е да се пият води с минерализация до 200 мг./л, ако съответната вода ще се използва по-дълъг период. Друг важен компонент от етикетите на бутилираните води, това е наличието и  съдържанието на натрий, отново за да се получи предозиране и да се стигне до поява на хипертония (резултат от високата употреба на натрий в съвременните развити държави). Национално изследване, проведено през 2005 година в цялата страна, показа, че е започнало контролиране на употребата на натриев хлорид (готварска сол). Рисков сезон за приема на натрий остава зимата, когато консумираме повече туршии и кисело зеле. Тогава препоръчителната доза от 5 гр. сол (една чаена лъжичка готварска сол) се увеличава два пъти, във Варненски и Силистренски райони се наблюдаваха най-високите резултати. Това е и причина България да е на водеща позиция по разпространение на инсултите, сърдечносъдовите болести и инфарктите. В момента протича кампания за превенция на тези проблеми, но дори и в нея не се отчита влиянието на приема на натрий с водата, на натриев бикарбонат (от всички видове печива), натриевия бензоат (в натуралните сокове) и натриевия цитрат. Увеличеният прием на натрий води до задържане на течности, забавя процесите на изчистване на организма и косвено забавя разграждането на мазнини.

Целият текст на презентацията на проф. Донка Байкова, можете да видите във видеото:

Comments are closed.